Как се използват Собствени акции?

Какво са собствените акции?

Това са акции, които дружеството е издало в миналото, но впоследствие е изкупило обратно и държи в свое притежание. Те не се считат за част от активите на дружеството по същия начин като пари или машини, и нямат право на глас или дивиденти.

 

Част 1: Акционерни Дружества (АД)

Акционерните дружества използват собствени акции като активен инструмент за корпоративно управление.

1. Програми за мотивация на служители (ESOP): Най-разпространената употреба. Акциите се предоставят на ключови служители и мениджъри като стимул.
2. Обратно изкупуване (Buyback) с цел анулиране: Намалява броя на акциите в обращение, което може да повиши печалбата на акция (EPS) и да подкрепи цената на акцията.
3. Защита от враждебни поглъщания: Намалявайки броя свободно търгувани акции, дружеството затруднява придобиването на контролен пакет от външен инвеститор.
4. Използване като разплащателно средство: Могат да бъдат използвани при придобиване на други компании, вместо да се изплащат в брой.

Правила и изисквания за АД (съгласно Закона за търговските дружества - ЗТД):

1. Източник на средства: Изкупуването трябва да се финансира само от налични печалби на дружеството. Забранено е изкупуването да засяга или намалява размера на основния капитал.
2. Решение: Решението се взема от Общото събрание на акционерите. Управителният съвет може да действа само ако е изрично упълномощен от събранието.
3. Лимит: Общата стойност на всички притежавани собствени акции не може да надхвърля 10% от основния капитал.
4. Права: Собствените акции нямат право на глас и не получават дивиденти.
5. Публичност (за публични компании): Публичните АД са задължени да публикуват подробна информация за всяка сделка по изкупуване, съгласно изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и наложения от Комисията за финансов надзор режим.

 

Част 2: Дружества с Променлив Капаитал (ДПК)

Тук ситуацията е фундаментално различна. ДПК е специална форма на инвестиционна институция, регулирана от Закона за колективните инвестиционни схеми (ЗКИС). Тя не е "нормално" търговско дружество като АД или ООД.

Целта на ДПК е да събере пари от множество инвеститори, да ги инвестира в портфейл от ценни книжа (акции, облигации и др.) и така да разпредели риска. Стойността на дяловете на ДПК директно зависи от стойността на базовите активи в портфейла.

Как се "използват" собствените дялове от ДПК?

В контекста на ДПК, терминът "собствени дялове" не съществува в същия смисъл като при АД.

1. Изкупуване на дялове (Back to the Fund):
   1. Когато един инвеститор в ДПК иска да си продаде дяловете, дружеството е длъжно да ги изкупи обратно.
   2. Това е основна характеристика на ДПК, която осигурява ликвидност за инвеститорите – те могат да си продадат дяловете обратно на дружеството по всяко време (при спазване на статутните условия).
   3. След като ДПК изкупи тези дялове, то не може да ги държи като "собствени". Те трябва да бъдат или анулирани, или препродадени на нови инвеститори.
2. Анулиране или препродажба:
   1. Анулирането намалява общия брой на емитираните дялове. Това е аналогично на намаляване на капитала.
   2. Препродажбата на дялове нови инвеститори е стандартна практика. ДПК постоянно emitира (продава) нови дялове и изкупува (купува) стари, като това е неговият основен бизнес.
   3. Правила и изисквания за ДПК (съгласно Закона за колективните инвестиционни схеми):

Правилата за ДПК са много по-строги и насочени към защита на малкия инвеститор.

1. Задължение за изкупуване: ДПК е длъжно да изкупува своите дялове всеки път, когато носител на дялове поиска да ги продаде. Това е право на инвеститора.
2. Цена на изкупуване: Цената, по която ДПК изкупува дяловете, се базира на нетната стойност на активите (НСА) на един дял, изчислена в деня на изкупуването. Това гарантира честна и прозрачна цена.
3. Лиценз и регулация: Дейността на всяко ДПК подлежи на лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН). То следва строго инвестиционната си политика, описана в проспекта.
4. Управление на активите: ДПК не управлява собствените си активи. То задължително наема управляващо дружество и депозитар (банка), които отговарят съответно за инвестиционните решения и за съхранението на активите. Това разделение на функциите е ключов механизъм за защита.
5. Публичност: ДПК са задължени да публикуват редовно и да предоставят на вкладчиците информация за НСА, състава на портфейла и всички значими събития.

Сравнителна таблица: АД срещу ДПК

Характеристика	Акционерно Дружество (АД)	Дружество с Променлив Капитал (ДПК)
Юридическа форма	Търговско дружество	Инвестиционна институция (КИС)
Основна цел	Печелба чрез стопанска дейност	Печелба чрез инвестиции в ценни книжа за инвеститорите
Собствени акции/дялове	Може да ги държи като актив (до 10% от капитала)	Не може да ги държи. Изкупените дялове се анулират или препродават.
Цел на изкупуването	Мотивация, защита, финансова оптимизация	Обезпечаване на ликвидност за инвеститорите (задължение по закон)
Регулация	Закон за търговските дружества (ЗТД)	Закон за колективните инвестиционни схеми (ЗКИС)
Регулаторен орган	Комисия по ценни книжа и борси (за публични) / Агенция по вписванията	Комисия за финансов надзор (КФН) - задължителен лиценз

Заключение

1. За АД, собствените акции са тактически инструмент, който дружеството може да избере да използва или не, в рамките на закона.
2. За ДПК, "изкупуването" на дялове е основна и задължителна функция, предписана от закона, която гарантира ликвидността на инвестицията. ДПК не притежава дялове в себе си като актив.

Преди всякакви действия е задължителна консултация със специалисти:

1. За АД - с корпоративен адвокат и финансов съветник.
2. За ДПК - с регулаторен специалист и адвокат, специализирал в финансово право и регулирането на КИС.